13 ago 2011, 12:01

С дъх на липа

1.7K 0 50

Някога под старата липа,
помниш ли, със тебе двама,
бяхме малки влюбени деца,
а преследвахме мечта голяма.

 

Там на пейката зелена
сплитахме ръце с любов,
имахме си нашата вселена
под това ухаещо дърво.
............................................

 

Минаха се толкова лета,
пейката олющи се до сиво,
днес със теб и с нашите деца
пак сме тук и е красиво.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Антонио така си е,луда работа
    Пепи
    Мариан
    Благодаря ви,че ми погостувахте!
    Петър,много се радвам,че не си ми се обидил,че така в "ефир" го направих.Аз не че много разбирам,някак си така по-звучно ми се виждаше.
    И да,до нови срещи
  • Много уютно тукХаресах,Жанет!
  • Годините минават,
    липата пак цъфти.
    Надеждите остават
    и ... нашите мечти ...

    Още първия стих навя далечни мили спомени за моето детство и липата в двора /отдавна я няма - замести я многоетажен блок/.
    Използвам случая да благодаря за хубавия коментар. Приемам препоръката - не само защото съм "везни", а и с "мек характер" , а защото "така трябва" / както ми отговаряше внука като малък, "обосновавайки" извършеното от него /
    и "ти" - то в първия стих на четвъртия куплет ще изчезне. Ще изчезне и "т"-то от "ти" в първия стих на третия куплет.
    Въобще, ще се "лее кръв", но с благородни цели ...
    До нови срещи ...



  • Розичке
    благодаря ти
    Ив,там съм 200 процента
  • След много, много години пак да е...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...