13.08.2011 г., 12:01

С дъх на липа

1.7K 0 50

Някога под старата липа,
помниш ли, със тебе двама,
бяхме малки влюбени деца,
а преследвахме мечта голяма.

 

Там на пейката зелена
сплитахме ръце с любов,
имахме си нашата вселена
под това ухаещо дърво.
............................................

 

Минаха се толкова лета,
пейката олющи се до сиво,
днес със теб и с нашите деца
пак сме тук и е красиво.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Антонио така си е,луда работа
    Пепи
    Мариан
    Благодаря ви,че ми погостувахте!
    Петър,много се радвам,че не си ми се обидил,че така в "ефир" го направих.Аз не че много разбирам,някак си така по-звучно ми се виждаше.
    И да,до нови срещи
  • Много уютно тукХаресах,Жанет!
  • Годините минават,
    липата пак цъфти.
    Надеждите остават
    и ... нашите мечти ...

    Още първия стих навя далечни мили спомени за моето детство и липата в двора /отдавна я няма - замести я многоетажен блок/.
    Използвам случая да благодаря за хубавия коментар. Приемам препоръката - не само защото съм "везни", а и с "мек характер" , а защото "така трябва" / както ми отговаряше внука като малък, "обосновавайки" извършеното от него /
    и "ти" - то в първия стих на четвъртия куплет ще изчезне. Ще изчезне и "т"-то от "ти" в първия стих на третия куплет.
    Въобще, ще се "лее кръв", но с благородни цели ...
    До нови срещи ...



  • Розичке
    благодаря ти
    Ив,там съм 200 процента
  • След много, много години пак да е...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...