13 авг. 2011 г., 12:01

С дъх на липа

Поэзия » Любовная

1.7K 0 50

Някога под старата липа,
помниш ли, със тебе двама,
бяхме малки влюбени деца,
а преследвахме мечта голяма.

Там на пейката зелена
сплитахме ръце с любов,
имахме си нашата вселена
под това ухаещо дърво.
............................................

Минаха се толкова лета,
пейката олющи се до сиво,
днес със теб и с нашите деца
пак сме тук и е красиво.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

djudjii (Жанет Велкова)

Антонио така си е,луда работа
Пепи
Мариан
Благодаря ви,че ми погостувахте!
Петър,много се радвам,че не си ми се обидил,че така в "ефир" го направих.Аз не че много разбирам,някак си така по-звучно ми се виждаше.
И да,до нови срещи

2011-08-19T09:26:09+03:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Много уютно тукХаресах,Жанет!

2011-08-18T20:43:39+03:00
petkonpet (Петър Петров)

Годините минават,
липата пак цъфти.
Надеждите остават
и ... нашите мечти ...

Още първия стих навя далечни мили спомени за моето детство и липата в двора /отдавна я няма - замести я многоетажен блок/.
Използвам случая да благодаря за хубавия коментар. Приемам препоръката - не само защото съм "везни", а и с "мек характер" , а защото "така трябва" / както ми отговаряше внука като малък, "обосновавайки" извършеното от него /
и "ти" - то в първия стих на четвъртия куплет ще изчезне. Ще изчезне и "т"-то от "ти" в първия стих на третия куплет.
Въобще, ще се "лее кръв", но с благородни цели ...
До нови срещи ...

2011-08-18T16:21:24+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Розичке
благодаря ти
Ив,там съм 200 процента

2011-08-18T14:29:42+03:00
rozza (Радка Миндова)

След много, много години пак да е...

2011-08-18T14:25:15+03:00