Някога под старата липа,
помниш ли, със тебе двама,
бяхме малки влюбени деца,
а преследвахме мечта голяма.
Там на пейката зелена
сплитахме ръце с любов,
имахме си нашата вселена
под това ухаещо дърво.
............................................
Минаха се толкова лета,
пейката олющи се до сиво,
днес със теб и с нашите деца
пак сме тук и е красиво.
© Жанет Велкова All rights reserved.
така си е,луда работа 
, а защото "така трябва" / както ми отговаряше внука като малък, "обосновавайки" извършеното от него /
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
