8 mar 2024, 9:21

С дъх на любов...

494 0 0

Не познавам аз душа,

Де що тъй силно не копнее,

Не познавам аз сърце,

Де що за него не милее. 

 

Човек всячески го търси,

Щом мъка свива му душата,

Щом има нужда от света да се отърси,

С него ще полети в небесата. 

 

Глътка или целувка,

Привкус на наслада и страст,

Една нежна милувка, 

Докарваща те до несвяст. 

 

Чаша вино

И дъх на любов,

Това е всичко така необходимо, 

За да има смисъл тоз живот. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Янева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...