8 мар. 2024 г., 09:21

С дъх на любов...

480 0 0

Не познавам аз душа,

Де що тъй силно не копнее,

Не познавам аз сърце,

Де що за него не милее. 

 

Човек всячески го търси,

Щом мъка свива му душата,

Щом има нужда от света да се отърси,

С него ще полети в небесата. 

 

Глътка или целувка,

Привкус на наслада и страст,

Една нежна милувка, 

Докарваща те до несвяст. 

 

Чаша вино

И дъх на любов,

Това е всичко така необходимо, 

За да има смисъл тоз живот. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Янева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...