8.03.2024 г., 9:21

С дъх на любов...

477 0 0

Не познавам аз душа,

Де що тъй силно не копнее,

Не познавам аз сърце,

Де що за него не милее. 

 

Човек всячески го търси,

Щом мъка свива му душата,

Щом има нужда от света да се отърси,

С него ще полети в небесата. 

 

Глътка или целувка,

Привкус на наслада и страст,

Една нежна милувка, 

Докарваща те до несвяст. 

 

Чаша вино

И дъх на любов,

Това е всичко така необходимо, 

За да има смисъл тоз живот. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Янева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...