8.03.2024 г., 9:21

С дъх на любов...

478 0 0

Не познавам аз душа,

Де що тъй силно не копнее,

Не познавам аз сърце,

Де що за него не милее. 

 

Човек всячески го търси,

Щом мъка свива му душата,

Щом има нужда от света да се отърси,

С него ще полети в небесата. 

 

Глътка или целувка,

Привкус на наслада и страст,

Една нежна милувка, 

Докарваща те до несвяст. 

 

Чаша вино

И дъх на любов,

Това е всичко така необходимо, 

За да има смисъл тоз живот. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Янева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...