8.03.2024 г., 9:21

С дъх на любов...

490 0 0

Не познавам аз душа,

Де що тъй силно не копнее,

Не познавам аз сърце,

Де що за него не милее. 

 

Човек всячески го търси,

Щом мъка свива му душата,

Щом има нужда от света да се отърси,

С него ще полети в небесата. 

 

Глътка или целувка,

Привкус на наслада и страст,

Една нежна милувка, 

Докарваща те до несвяст. 

 

Чаша вино

И дъх на любов,

Това е всичко така необходимо, 

За да има смисъл тоз живот. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Янева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...