6 dic 2007, 11:07

С една мелодия в сърцето си... 

  Poesía » Otra
2166 0 26
 

До  уличния  музикант, на тротоара

едно момче приседна и засвири.

Любимата ми песен зазвуча...

Под пръстите му плачеше китарата.

И улицата грейна, запулсира

със хиляди неонови сърца.

Поспрях, заслушах се притихнала.

Звучеше любимата ми песен...

Случайни минувачи се усмихваха,

момчето свиреше унесено...

(Не вдигна поглед и не ме видя...)

Под пръстите му плачеше китарата

и звуците космически разсипваше.

А уличният музикант задрямваше.

Момчето свиреше и се усмихваше.

(Но не на мен, но не на мен...)

На нещо свое, много лично може би.

Навярно някое момиче чакаше,

стаило дъх зад тъмния прозорец.

Китарата  молитвено проплакваше.

(Но не за мен, но не за мен...)

Въздъхнах, тръгнах и обърнах гръб,

а звуците в ушите ми простенваха,

повтаряйки се в омагьосан кръг.

Той свиреше и не видя лицето ми.

 И че си тръгнах, не усети...

 И не разбра, че ще го помня

с една мелодия в сърцето си...

1978г.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??