С една мелодия в сърцето си...
До уличния музикант, на тротоара
едно момче приседна и засвири.
Любимата ми песен зазвуча...
Под пръстите му плачеше китарата.
И улицата грейна, запулсира
със хиляди неонови сърца.
Поспрях, заслушах се притихнала.
Звучеше любимата ми песен...
Случайни минувачи се усмихваха,
момчето свиреше унесено...
(Не вдигна поглед и не ме видя...)
Под пръстите му плачеше китарата
и звуците космически разсипваше.
А уличният музикант задрямваше.
Момчето свиреше и се усмихваше.
(Но не на мен, но не на мен...)
На нещо свое, много лично може би.
Навярно някое момиче чакаше,
стаило дъх зад тъмния прозорец.
Китарата молитвено проплакваше.
(Но не за мен, но не за мен...)
Въздъхнах, тръгнах и обърнах гръб,
а звуците в ушите ми простенваха,
повтаряйки се в омагьосан кръг.
Той свиреше и не видя лицето ми.
И че си тръгнах, не усети...
И не разбра, че ще го помня
с една мелодия в сърцето си...
1978г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
