14 feb 2010, 16:55

С една ябълка.

  Poesía
1K 0 6

Да поговорим любов.
За пестеливите дни

след следите ù.
Епитафия  с восъчни мигли,
пламъчно узрели в сълзите.

На живите.
Монетни венци.

Маскаради раняват
в кобалтови изгреви.

И воалите.
Нишка по нишка заплита
в косите му. Помени.
Скрити в халки
на вдовици.
Вятърът. Скита във себе си.
Щедро изпива дъха.
От зениците.
Децата разказват.
За кулите.
Разрушили небето.
В хвърчилото.
Тя чака. По-кратка от сричане.
Бял рицар. Молитва.
Обичане. Приказка.
Разказана в длани.
С устни написана.
Маково.
Да поговорим любов.
За очите ù.
Пеещи минорни адажия.
Амброзия в мастилена вечер.
Дланите -
брайлови страници.
Да прошепнем любов и за нея.
Понякога толкова ясписова жажда,
заключва в гърдите ù

времето.
Заприличва морето на просяк
за мълнии. В най-тихото бдение.
Да помълчим любов. И за нея.
За да чуем - страхът,
обесил небето му.
Да разкаже любов. И за нея.
Адамово.
Как грехът е чистата вяра,
за да може и до днес
тя  да лъже
ръцете  на Дявола.
С ябълка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Киара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...