14.02.2010 г., 16:55 ч.

С една ябълка. 

  Поезия
731 0 6

Да поговорим любов.
За пестеливите дни

след следите ù.
Епитафия  с восъчни мигли,
пламъчно узрели в сълзите.

На живите.
Монетни венци.

Маскаради раняват
в кобалтови изгреви.

И воалите.
Нишка по нишка заплита
в косите му. Помени.
Скрити в халки
на вдовици.
Вятърът. Скита във себе си.
Щедро изпива дъха.
От зениците.
Децата разказват.
За кулите.
Разрушили небето.
В хвърчилото.
Тя чака. По-кратка от сричане.
Бял рицар. Молитва.
Обичане. Приказка.
Разказана в длани.
С устни написана.
Маково.
Да поговорим любов.
За очите ù.
Пеещи минорни адажия.
Амброзия в мастилена вечер.
Дланите -
брайлови страници.
Да прошепнем любов и за нея.
Понякога толкова ясписова жажда,
заключва в гърдите ù

времето.
Заприличва морето на просяк
за мълнии. В най-тихото бдение.
Да помълчим любов. И за нея.
За да чуем - страхът,
обесил небето му.
Да разкаже любов. И за нея.
Адамово.
Как грехът е чистата вяра,
за да може и до днес
тя  да лъже
ръцете  на Дявола.
С ябълка.

© Киара Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??