С една ябълка.
Да поговорим любов.
За пестеливите дни
след следите ù.
Епитафия с восъчни мигли,
пламъчно узрели в сълзите.
На живите.
Монетни венци.
Маскаради раняват
в кобалтови изгреви.
И воалите.
Нишка по нишка заплита
в косите му. Помени.
Скрити в халки
на вдовици.
Вятърът. Скита във себе си.
Щедро изпива дъха.
От зениците.
Децата разказват.
За кулите.
Разрушили небето.
В хвърчилото.
Тя чака. По-кратка от сричане.
Бял рицар. Молитва.
Обичане. Приказка.
Разказана в длани.
С устни написана.
Маково.
Да поговорим любов.
За очите ù.
Пеещи минорни адажия.
Амброзия в мастилена вечер.
Дланите -
брайлови страници.
Да прошепнем любов и за нея.
Понякога толкова ясписова жажда,
заключва в гърдите ù
времето.
Заприличва морето на просяк
за мълнии. В най-тихото бдение.
Да помълчим любов. И за нея.
За да чуем - страхът,
обесил небето му.
Да разкаже любов. И за нея.
Адамово.
Как грехът е чистата вяра,
за да може и до днес
тя да лъже
ръцете на Дявола.
С ябълка.
© Киара All rights reserved.
Благодаря.
