25 mar 2009, 13:41

С гласа на гълъб...

  Poesía
801 0 18

 

Нахлуват образи от минали животи.

Мъчително сглобявам къс по къс.

Не е насън... Там някъде клокочи

една река под черквичка със кръст.

А после виждам влакове и гари...

Забързани тълпи. Перон познат.

Тревожна съм. И погледът ми пари,

защото търся тебе между тях...

 

Усещам как мъглата се разкъсва...

И в друг живот сме пили красота.

Познат следобед...

Две горещи устни.

Гласът на гълъб. Лято.

И река.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих!
    Обичам гълъбите...те ни показват пътя към доброто!
    Привет, Людмила!
  • Прекрасен е коментарът ти, Емили! Благодаря ти за чудесните думи!
    Поздрави за теб!
    -----
    Благодаря ти, Мариела! Радост ми носиш! Поздрави, мила!
  • Много, много ми хареса!!!
  • Все едно бях с теб......докосна ме!!! Толкова е красиво, дълбоко и чисто....
  • Честит Благовец и на теб, Ведрице! Благодаря ти за светлото присъствие, мила! С обич!
    ----
    Прекрасно е усещането, което съм съхранила за този миг, който оживя в мен... с гласа на гълъб...
    Радвам се, че те виждам и тук, Борислав! Честит празник и до нови срещи!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...