25 mar 2009, 13:41

С гласа на гълъб...

  Poesía
800 0 18

 

Нахлуват образи от минали животи.

Мъчително сглобявам къс по къс.

Не е насън... Там някъде клокочи

една река под черквичка със кръст.

А после виждам влакове и гари...

Забързани тълпи. Перон познат.

Тревожна съм. И погледът ми пари,

защото търся тебе между тях...

 

Усещам как мъглата се разкъсва...

И в друг живот сме пили красота.

Познат следобед...

Две горещи устни.

Гласът на гълъб. Лято.

И река.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих!
    Обичам гълъбите...те ни показват пътя към доброто!
    Привет, Людмила!
  • Прекрасен е коментарът ти, Емили! Благодаря ти за чудесните думи!
    Поздрави за теб!
    -----
    Благодаря ти, Мариела! Радост ми носиш! Поздрави, мила!
  • Много, много ми хареса!!!
  • Все едно бях с теб......докосна ме!!! Толкова е красиво, дълбоко и чисто....
  • Честит Благовец и на теб, Ведрице! Благодаря ти за светлото присъствие, мила! С обич!
    ----
    Прекрасно е усещането, което съм съхранила за този миг, който оживя в мен... с гласа на гълъб...
    Радвам се, че те виждам и тук, Борислав! Честит празник и до нови срещи!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...