Нахлуват образи от минали животи.
Мъчително сглобявам къс по къс.
Не е насън... Там някъде клокочи
една река под черквичка със кръст.
А после виждам влакове и гари...
Забързани тълпи. Перон познат.
Тревожна съм. И погледът ми пари,
защото търся тебе между тях...
Усещам как мъглата се разкъсва...
И в друг живот сме пили красота.
Познат следобед...
Две горещи устни.
Гласът на гълъб. Лято.
И река.
© Людмила Билярска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
