25 мар. 2009 г., 13:41

С гласа на гълъб...

799 0 18

 

Нахлуват образи от минали животи.

Мъчително сглобявам къс по къс.

Не е насън... Там някъде клокочи

една река под черквичка със кръст.

А после виждам влакове и гари...

Забързани тълпи. Перон познат.

Тревожна съм. И погледът ми пари,

защото търся тебе между тях...

 

Усещам как мъглата се разкъсва...

И в друг живот сме пили красота.

Познат следобед...

Две горещи устни.

Гласът на гълъб. Лято.

И река.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих!
    Обичам гълъбите...те ни показват пътя към доброто!
    Привет, Людмила!
  • Прекрасен е коментарът ти, Емили! Благодаря ти за чудесните думи!
    Поздрави за теб!
    -----
    Благодаря ти, Мариела! Радост ми носиш! Поздрави, мила!
  • Много, много ми хареса!!!
  • Все едно бях с теб......докосна ме!!! Толкова е красиво, дълбоко и чисто....
  • Честит Благовец и на теб, Ведрице! Благодаря ти за светлото присъствие, мила! С обич!
    ----
    Прекрасно е усещането, което съм съхранила за този миг, който оживя в мен... с гласа на гълъб...
    Радвам се, че те виждам и тук, Борислав! Честит празник и до нови срещи!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...