Нахлуват образи от минали животи.
Мъчително сглобявам къс по къс.
Не е насън... Там някъде клокочи
една река под черквичка със кръст.
А после виждам влакове и гари...
Забързани тълпи. Перон познат.
Тревожна съм. И погледът ми пари,
защото търся тебе между тях...
Усещам как мъглата се разкъсва...
И в друг живот сме пили красота.
Познат следобед...
Две горещи устни.
Гласът на гълъб. Лято.
И река.
© Людмила Билярска Все права защищены
Обичам гълъбите...те ни показват пътя към доброто!
Привет, Людмила!