Когато сред лепящи се мъгли
от вечността без име се страхувам,
раздирам с нокти няколко лъжи
и бавно със душите им пирувам.
Когато бесовете ми крещят
и с чукове ме удрят по главата,
намирайки единственият път,
аз яростно пробождам го с рогата.
Когато се провлачва тъмнина
под скалпа на бездънните ми мисли,
с опашката си удрям по пръстта
и презирам всичките ви истини. ...