С гласа на сатаната
Когато сред лепящи се мъгли
от вечността без име се страхувам,
раздирам с нокти няколко лъжи
и бавно със душите им пирувам.
Когато бесовете ми крещят
и с чукове ме удрят по главата,
намирайки единственият път,
аз яростно пробождам го с рогата.
Когато се провлачва тъмнина
под скалпа на бездънните ми мисли,
с опашката си удрям по пръстта
и презирам всичките ви истини.
Когато е кръвясало небето
и вали със първороден грях,
забивам си тризъбеца в сърцето
и смея се с най-грозния си смях.
Алекс ( Малката )
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Алекс Малката Todos los derechos reservados
, сатанинско си го изплела, по мой вкус. Усмивка! 