May 23, 2017, 6:46 PM

С гласа на сатаната 

  Poetry » Other
1052 4 8
Когато сред лепящи се мъгли
от вечността без име се страхувам,
раздирам с нокти няколко лъжи
и бавно със душите им пирувам.
Когато бесовете ми крещят
и с чукове ме удрят по главата,
намирайки единственият път,
аз яростно пробождам го с рогата.
Когато се провлачва тъмнина
под скалпа на бездънните ми мисли,
с опашката си удрям по пръстта
и презирам всичките ви истини. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс Малката All rights reserved.

Random works
: ??:??