Alex.Malkata (Алекс Малката)
29 675
23.05.2017 г., 18:46 ч.

С гласа на сатаната 

  Поезия » Друга
989 4 8

Когато сред лепящи се мъгли

от вечността без име се страхувам,

раздирам с нокти няколко лъжи

и бавно със душите им пирувам.

 

Когато бесовете ми крещят

и с чукове ме удрят по главата,

намирайки единственият път,

аз яростно пробождам го с рогата.

 

Когато се провлачва тъмнина

под скалпа на бездънните ми мисли,

с опашката си удрям по пръстта

и презирам всичките ви истини.

 

Когато е кръвясало небето

и вали със първороден грях,

забивам си тризъбеца в сърцето

и смея се с най-грозния си смях.

 

Алекс ( Малката )

© Алекс Малката Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всеки понякога действа като сатана. Харесах!
  • За кой ли път коментарите ви са сто пъти по-хубави от сами стих!... Бисерчета. Благодаря ви от сърце!
  • Обичам стихове с пейзажно и стихийно описани настроения! Поздрави, Алекс! И аз ще си го взема в любими.
  • Дяволче, развихрила си се тук... Браво!
  • Лекувай ги с Любов тия бесове , сатанинско си го изплела, по мой вкус. Усмивка!
  • Тук виждам огорчената любов и още нещо...
  • Досега не бях срещал толкова симпатично дяволче! 👿 Изненадващо е какви невероятни дяволии може да направи! В негово лице сякаш злото се самоунищожава в името на доброто! Поздрави, Алекс!
  • Харесах това тъмно усещане, жарта на думите. Стойността на творбата е много висока и поне по мое мнение, доближава като чувство онова, което остава у читателя след "На гости у Дявола" от Смирненски. Замисълът на двете творби е различен, но просто така го усетих. Адмирации и тук, още веднъж - за майсторството на изказа, лекотата на перото и мъдростта, която пренасяш върху четящите хора - за да (си) задават въпроси, търсейки себе си. Поздравления, Алекс!
Предложения
: ??:??