С гласа на сатаната
Когато сред лепящи се мъгли
от вечността без име се страхувам,
раздирам с нокти няколко лъжи
и бавно със душите им пирувам.
Когато бесовете ми крещят
и с чукове ме удрят по главата,
намирайки единственият път,
аз яростно пробождам го с рогата.
Когато се провлачва тъмнина
под скалпа на бездънните ми мисли,
с опашката си удрям по пръстта
и презирам всичките ви истини.
Когато е кръвясало небето
и вали със първороден грях,
забивам си тризъбеца в сърцето
и смея се с най-грозния си смях.
Алекс ( Малката )
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алекс Малката Все права защищены
, сатанинско си го изплела, по мой вкус. Усмивка! 