Познах наивността във не една надежда
и всичкото търпение - да чакам.
Научих се наум да се навеждам,
зад стъклена усмивка да заплача.
Разбирах всяка дума, измълчана
и всеки страх, облечен със лъжа.
Когато ми се бягаше, оставах,
не сетил дом и нежна топлина...
Помъчих се, за Бога! Да повярвам!
И вярвах. О, наистина! Кълна се!
Обичах от любов да полудявам,
но сам разпънах тежкия си кръст. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse