С главна роля в живота си.
Познах наивността във не една надежда
и всичкото търпение - да чакам.
Научих се наум да се навеждам,
зад стъклена усмивка да заплача.
Разбирах всяка дума, измълчана
и всеки страх, облечен със лъжа.
Когато ми се бягаше, оставах,
не сетил дом и нежна топлина...
Помъчих се, за Бога! Да повярвам!
И вярвах. О, наистина! Кълна се!
Обичах от любов да полудявам,
но сам разпънах тежкия си кръст.
Превърнах си душата във олтар,
подгизнал чак до кръв от прегрешения.
Подадох си ръка навместо дар -
да търся из неволя опрощение...
И ето ме! След дългия гурбет,
пречистен в тишината на покоя.
Дали ще съм блажен или проклет?
В живота ще играя главна роля!
Стихопат.
Danny Diester
23.10.2022
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
