С главна роля в живота си.

23 окт. 2022 г., 21:08

Поэзия » Любовная, Философская

5.0 / 6

424 3 3

Познах наивността във не една надежда
и всичкото търпение - да чакам.
Научих се наум да се навеждам,
зад стъклена усмивка да заплача.
Разбирах всяка дума, измълчана
и всеки страх, облечен със лъжа.
Когато ми се бягаше, оставах,
не сетил дом и нежна топлина...
Помъчих се, за Бога! Да повярвам!
И вярвах. О, наистина! Кълна се!
Обичах от любов да полудявам,
но сам разпънах тежкия си кръст. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Докоснат
***

Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
Неведомый прекрасный край

В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...
Блеск

Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...

Ещё произведения »