С главна роля в живота си.

23 окт. 2022 г., 21:08

Поэзия » Любовная, Философская

376 3 3

Познах наивността във не една надежда

и всичкото търпение - да чакам.

Научих се наум да се навеждам,

зад стъклена усмивка да заплача.

Разбирах всяка дума, измълчана

и всеки страх, облечен със лъжа.

Когато ми се бягаше, оставах,

не сетил дом и нежна топлина...

Помъчих се, за Бога! Да повярвам!

И вярвах. О, наистина! Кълна се!

Обичах от любов да полудявам,

но сам разпънах тежкия си кръст.

Превърнах си душата във олтар,

подгизнал чак до кръв от прегрешения.

Подадох си ръка навместо дар -

да търся из неволя опрощение...

И ето ме! След дългия гурбет,

пречистен в тишината на покоя.

Дали ще съм блажен или проклет?

В живота ще играя главна роля!

Стихопат.

Danny Diester

23.10.2022

sunystar (Соня Станчева)

2022-11-05T23:33:57+02:00

Danny Diester харесвам много поезията ти и всеки нов стих, който пишеш е докосващ и истинен. Поздравления за таланта ти и прекрасните стихове, които споделяш!
Ida-L (Лидия)

2022-10-24T09:47:54+03:00

Каквото и да си мислим, всеки играе в живота си своята главна роля - добра или лоша, каквато съдбата му е отредила и както сам си я е изградил.
M1234567891 (Миночка Митева)

2022-10-24T02:08:20+03:00

Невероятна изповед на душата! Хареса ми главната роля в живота, която му дава смисъл!