23 окт. 2022 г., 21:08

С главна роля в живота си. 

  Поэзия » Любовная, Философская
358 3 3

Познах наивността във не една надежда

и всичкото търпение - да чакам.

Научих се наум да се навеждам, 

зад стъклена усмивка да заплача.

Разбирах всяка дума, измълчана

и всеки страх, облечен със лъжа.

Когато ми се бягаше, оставах,

не сетил дом и нежна топлина... 

Помъчих се, за Бога! Да повярвам!

И вярвах. О, наистина! Кълна се!

Обичах от любов да полудявам, 

но сам разпънах тежкия си кръст. 

Превърнах си душата във олтар, 

подгизнал чак до кръв от прегрешения. 

Подадох си ръка навместо дар - 

да търся из неволя опрощение... 

И ето ме! След дългия гурбет, 

пречистен в тишината на покоя. 

Дали ще съм блажен или проклет?

В живота ще играя главна роля! 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

23.10.2022

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Danny Diester харесвам много поезията ти и всеки нов стих, който пишеш е докосващ и истинен. Поздравления за таланта ти и прекрасните стихове, които споделяш!
  • Каквото и да си мислим, всеки играе в живота си своята главна роля - добра или лоша, каквато съдбата му е отредила и както сам си я е изградил.
  • Невероятна изповед на душата! Хареса ми главната роля в живота, която му дава смисъл!
Предложения
: ??:??