Познах наивността във не една надежда
и всичкото търпение - да чакам.
Научих се наум да се навеждам,
зад стъклена усмивка да заплача.
Разбирах всяка дума, измълчана
и всеки страх, облечен със лъжа.
Когато ми се бягаше, оставах,
не сетил дом и нежна топлина...
Помъчих се, за Бога! Да повярвам!
И вярвах. О, наистина! Кълна се!
Обичах от любов да полудявам,
но сам разпънах тежкия си кръст. ...