p74poli (ЛЪЧИСТА) p74poli (ЛЪЧИСТА)
5 297
10 abr 2014, 23:29  

С грейнало лице

  Poesía
568 0 5

С грейнало лице

Удавени светкавици в покоя
сред тътена от стихнал глас -
прекъсват на орисници двубоя
с проблясъци в среднощен час.

"Да бъде ден"- дочувам ветровете.
"Да бъде ден"- прошепват висини.
И тук - сред хребета на боговете,
у мен свещена орисията ехти.

Сега из звездни пътища пътувам,
сега ме носят пърхащи криле
и като разлистен цвят изплувам
сред хоризонта с грейнало лице.

 

Лъчиста

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЛЪЧИСТА Todos los derechos reservados

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0