С грейнало лице
Удавени светкавици в покоя
сред тътена от стихнал глас -
прекъсват на орисници двубоя
с проблясъци в среднощен час.
"Да бъде ден"- дочувам ветровете.
"Да бъде ден"- прошепват висини.
И тук - сред хребета на боговете,
у мен свещена орисията ехти.
Сега из звездни пътища пътувам,
сега ме носят пърхащи криле
и като разлистен цвят изплувам
сред хоризонта с грейнало лице.
Лъчиста
© ЛЪЧИСТА All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
