p74poli (ЛЪЧИСТА)
297 99
10 апр. 2014 г., 23:29  

С грейнало лице 

  Поэзия
432 0 5

С грейнало лице

Удавени светкавици в покоя
сред тътена от стихнал глас -
прекъсват на орисници двубоя
с проблясъци в среднощен час.

"Да бъде ден"- дочувам ветровете.
"Да бъде ден"- прошепват висини.
И тук - сред хребета на боговете,
у мен свещена орисията ехти.

Сега из звездни пътища пътувам,
сега ме носят пърхащи криле
и като разлистен цвят изплувам
сред хоризонта с грейнало лице.

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??