До мен той не лежи, не наднича
в сърцето с тихо пулсиране.
То днес само тъжи. И изстива.
Чувствам му лекото спиране.
И чезна след прегръдка. От кактус.
Фино пронизана до кости.
Ръцете, от лъвски див патос,
са голи, презрително ловки.
Страхът ме е намерил. Извикан.
(Виках го. Силно. С изгубване.)
Усмихвам се, а страдам с излишък.
Спира дъхът ми. С безмълвие.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
