До мен той не лежи, не наднича
в сърцето с тихо пулсиране.
То днес само тъжи. И изстива.
Чувствам му лекото спиране.
И чезна след прегръдка. От кактус.
Фино пронизана до кости.
Ръцете, от лъвски див патос,
са голи, презрително ловки.
Страхът ме е намерил. Извикан.
(Виках го. Силно. С изгубване.)
Усмихвам се, а страдам с излишък.
Спира дъхът ми. С безмълвие.
© Цвет All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
