tsveti4ka (Цвет)
198 273
Apr 7, 2012, 2:02 AM

С излишък 

  Poetry
444 0 0

До мен той не лежи, не наднича

в сърцето с тихо пулсиране.

То днес само тъжи. И изстива.

Чувствам му лекото спиране.

И чезна след прегръдка. От кактус.

Фино пронизана до кости.

Ръцете, от лъвски див патос,

са голи, презрително ловки.

Страхът ме е намерил. Извикан.

(Виках го. Силно. С изгубване.)

Усмихвам се, а страдам с излишък.

Спира дъхът ми. С безмълвие.

© Цвет All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??