С излишък

tsveti4ka (Цвет)
198 273

7.04.2012 г., 2:02 ч.

Поезия

443 0 0

До мен той не лежи, не наднича

в сърцето с тихо пулсиране.

То днес само тъжи. И изстива.

Чувствам му лекото спиране.

И чезна след прегръдка. От кактус.

Фино пронизана до кости.

Ръцете, от лъвски див патос,

са голи, презрително ловки.

Страхът ме е намерил. Извикан.

(Виках го. Силно. С изгубване.)

Усмихвам се, а страдам с излишък.

Спира дъхът ми. С безмълвие.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.