10 nov 2024, 9:46

С книги в ръка

495 0 0

По пътя към къщи
от библиотеката вървя
с новите книги в ръка.
Още в парка сядам

 

и започвам да ги чета.

Лунапаркът се върти.
Пищят деца и лаят кучета.

Но аз не чувам

 

и не виждам нищо.

Защото съм в друг свят.
Във езерото книжни лодки

момчета пускат.

 

Мятат във водата
камъчета. По пейките

влюбени се целуват.

Но аз не чувам


и не виждам нищо.

Защото съм някъде другаде...

А слънцето, надничайки
между листата на дърветата


иска да чете от книгите.

Но аз не му давам.

Те са си мои. Макар и

за кратко. А аз съм ревнива.


Единствено и само към тях!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослава Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...