По пътя към къщи
от библиотеката вървя
с новите книги в ръка.
Още в парка сядам

и започвам да ги чета.

Лунапаркът се върти.
Пищят деца и лаят кучета.

Но аз не чувам

и не виждам нищо.

Защото съм в друг свят.
Във езерото книжни лодки

момчета пускат.

Мятат във водата
камъчета. По пейките

влюбени се целуват.

Но аз не чувам

и не виждам нищо.

Защото съм някъде другаде...

А слънцето, надничайки
между листата на дърветата

иска да чете от книгите.

Но аз не му давам.

Те са си мои. Макар и

за кратко. А аз съм ревнива.

Единствено и само към тях!...