10.11.2024 г., 9:46

С книги в ръка

484 0 0

По пътя към къщи
от библиотеката вървя
с новите книги в ръка.
Още в парка сядам

 

и започвам да ги чета.

Лунапаркът се върти.
Пищят деца и лаят кучета.

Но аз не чувам

 

и не виждам нищо.

Защото съм в друг свят.
Във езерото книжни лодки

момчета пускат.

 

Мятат във водата
камъчета. По пейките

влюбени се целуват.

Но аз не чувам


и не виждам нищо.

Защото съм някъде другаде...

А слънцето, надничайки
между листата на дърветата


иска да чете от книгите.

Но аз не му давам.

Те са си мои. Макар и

за кратко. А аз съм ревнива.


Единствено и само към тях!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...