10 нояб. 2024 г., 09:46

С книги в ръка

492 0 0

По пътя към къщи
от библиотеката вървя
с новите книги в ръка.
Още в парка сядам

 

и започвам да ги чета.

Лунапаркът се върти.
Пищят деца и лаят кучета.

Но аз не чувам

 

и не виждам нищо.

Защото съм в друг свят.
Във езерото книжни лодки

момчета пускат.

 

Мятат във водата
камъчета. По пейките

влюбени се целуват.

Но аз не чувам


и не виждам нищо.

Защото съм някъде другаде...

А слънцето, надничайки
между листата на дърветата


иска да чете от книгите.

Но аз не му давам.

Те са си мои. Макар и

за кратко. А аз съм ревнива.


Единствено и само към тях!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...