10 нояб. 2024 г., 09:46

С книги в ръка

509 0 0

По пътя към къщи
от библиотеката вървя
с новите книги в ръка.
Още в парка сядам

 

и започвам да ги чета.

Лунапаркът се върти.
Пищят деца и лаят кучета.

Но аз не чувам

 

и не виждам нищо.

Защото съм в друг свят.
Във езерото книжни лодки

момчета пускат.

 

Мятат във водата
камъчета. По пейките

влюбени се целуват.

Но аз не чувам


и не виждам нищо.

Защото съм някъде другаде...

А слънцето, надничайки
между листата на дърветата


иска да чете от книгите.

Но аз не му давам.

Те са си мои. Макар и

за кратко. А аз съм ревнива.


Единствено и само към тях!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...