23 nov 2008, 13:00

С колко малко...

  Poesía
869 0 2
Опитваше се всякак да ме имаш.
Изгаряше ти ден и нощ за мен.
А сърцето от очакване настина,
нестоплено от семпъл комплимент.

От лъжа поне. Да беше се престорила,
но да кажеш, че за тебе съм един.
И да няма нужда друго да говориш,
когато ний лице в лице стоим.

Аз с възторг признавах, че си прелестна,
прехласнат в твойте пламенни бедра.
И свита бе. Но ставаше наперена - 
щом казвах, че си всъщност най-добра.

И ти летеше с жар по коридорите,
получила заслужен мил сонет;
чак улисана забравяше за взора ми.
Самотен взор, оглеждащ всичко в теб.

Но след време, пак забравила за думите,
се връщаше да търсиш свят и брод.
Накипрена, обляна във парфюми
и с къса модна рокля във бордо.

А аз повтарях и повтарях, чак до втръсване -
заучените фрази. Поглед впил -
постепенно осъзнавах, че те пазя.
От лошото на хорските очи.

И замислях се за тебе и за мене.
За този свят безцветен и жесток.
И с колко малко можеше да вземеш
моето сърце за цял живот...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • откровено казано и аз започвам да се чудя защо имаш толкова малко коментари на едни от, според мен, най-добрите ти стихотворения :? хората наистина пропускат много... и се радвам , че не съм от тях гуш
  • Можеше... (6)

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...