С колко малко...
Опитваше се всякак да ме имаш.
Изгаряше ти ден и нощ за мен.
А сърцето от очакване настина,
нестоплено от семпъл комплимент.
От лъжа поне. Да беше се престорила,
но да кажеш, че за тебе съм един.
И да няма нужда друго да говориш,
когато ний лице в лице стоим.
Аз с възторг признавах, че си прелестна,
прехласнат в твойте пламенни бедра.
И свита бе. Но ставаше наперена -
щом казвах, че си всъщност най-добра.
И ти летеше с жар по коридорите,
получила заслужен мил сонет;
чак улисана забравяше за взора ми.
Самотен взор, оглеждащ всичко в теб.
Но след време, пак забравила за думите,
се връщаше да търсиш свят и брод.
Накипрена, обляна във парфюми
и с къса модна рокля във бордо.
А аз повтарях и повтарях, чак до втръсване -
заучените фрази. Поглед впил -
постепенно осъзнавах, че те пазя.
От лошото на хорските очи.
И замислях се за тебе и за мене.
За този свят безцветен и жесток.
И с колко малко можеше да вземеш
моето сърце за цял живот...
Изгаряше ти ден и нощ за мен.
А сърцето от очакване настина,
нестоплено от семпъл комплимент.
От лъжа поне. Да беше се престорила,
но да кажеш, че за тебе съм един.
И да няма нужда друго да говориш,
когато ний лице в лице стоим.
Аз с възторг признавах, че си прелестна,
прехласнат в твойте пламенни бедра.
И свита бе. Но ставаше наперена -
щом казвах, че си всъщност най-добра.
И ти летеше с жар по коридорите,
получила заслужен мил сонет;
чак улисана забравяше за взора ми.
Самотен взор, оглеждащ всичко в теб.
Но след време, пак забравила за думите,
се връщаше да търсиш свят и брод.
Накипрена, обляна във парфюми
и с къса модна рокля във бордо.
А аз повтарях и повтарях, чак до втръсване -
заучените фрази. Поглед впил -
постепенно осъзнавах, че те пазя.
От лошото на хорските очи.
И замислях се за тебе и за мене.
За този свят безцветен и жесток.
И с колко малко можеше да вземеш
моето сърце за цял живот...
© Валери Шуманов All rights reserved.
гуш 
