23 нояб. 2008 г., 13:00

С колко малко...

874 0 2
Опитваше се всякак да ме имаш.
Изгаряше ти ден и нощ за мен.
А сърцето от очакване настина,
нестоплено от семпъл комплимент.

От лъжа поне. Да беше се престорила,
но да кажеш, че за тебе съм един.
И да няма нужда друго да говориш,
когато ний лице в лице стоим.

Аз с възторг признавах, че си прелестна,
прехласнат в твойте пламенни бедра.
И свита бе. Но ставаше наперена - 
щом казвах, че си всъщност най-добра.

И ти летеше с жар по коридорите,
получила заслужен мил сонет;
чак улисана забравяше за взора ми.
Самотен взор, оглеждащ всичко в теб.

Но след време, пак забравила за думите,
се връщаше да търсиш свят и брод.
Накипрена, обляна във парфюми
и с къса модна рокля във бордо.

А аз повтарях и повтарях, чак до втръсване -
заучените фрази. Поглед впил -
постепенно осъзнавах, че те пазя.
От лошото на хорските очи.

И замислях се за тебе и за мене.
За този свят безцветен и жесток.
И с колко малко можеше да вземеш
моето сърце за цял живот...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • откровено казано и аз започвам да се чудя защо имаш толкова малко коментари на едни от, според мен, най-добрите ти стихотворения :? хората наистина пропускат много... и се радвам , че не съм от тях гуш
  • Можеше... (6)

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...