23.11.2008 г., 13:00

С колко малко...

867 0 2
Опитваше се всякак да ме имаш.
Изгаряше ти ден и нощ за мен.
А сърцето от очакване настина,
нестоплено от семпъл комплимент.

От лъжа поне. Да беше се престорила,
но да кажеш, че за тебе съм един.
И да няма нужда друго да говориш,
когато ний лице в лице стоим.

Аз с възторг признавах, че си прелестна,
прехласнат в твойте пламенни бедра.
И свита бе. Но ставаше наперена - 
щом казвах, че си всъщност най-добра.

И ти летеше с жар по коридорите,
получила заслужен мил сонет;
чак улисана забравяше за взора ми.
Самотен взор, оглеждащ всичко в теб.

Но след време, пак забравила за думите,
се връщаше да търсиш свят и брод.
Накипрена, обляна във парфюми
и с къса модна рокля във бордо.

А аз повтарях и повтарях, чак до втръсване -
заучените фрази. Поглед впил -
постепенно осъзнавах, че те пазя.
От лошото на хорските очи.

И замислях се за тебе и за мене.
За този свят безцветен и жесток.
И с колко малко можеше да вземеш
моето сърце за цял живот...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • откровено казано и аз започвам да се чудя защо имаш толкова малко коментари на едни от, според мен, най-добрите ти стихотворения :? хората наистина пропускат много... и се радвам , че не съм от тях гуш
  • Можеше... (6)

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...