19 ene 2013, 18:45

С котешки стъпки

735 0 1

 

 

                           Мръсни облаци стелят се ниско

                           над полета и хълмове сиви

                           хоризонта е толкова близко,

                           а дърветата някак трънливи...

 

                           Безутешно накацали птици

                           се оглеждат за свойте гнезда

                           и погалват със мокри ресници

                           оголялата зимна бреза...

 

                           Ала все пак, в мъглата, на края

                           малка точица слънце блести

                           и закратко в небето извая

                           топли, перести, бели бразди!

 

                           Едно нежно и плахо кокиче

                           възхитено разтвори листа

                           и усмихна се като момиче,

                           преживяло насън любовта!

 

                           Не унивай! Със котешки стъпки

                           ще пристигне след ден пролетта,

                           ще събуди последните пъпки,

                              не унивай, готов е света!  

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Все едно изкачих някаква стълбичка- от първото тъмно и мрачно стъпало, до последното светло и сияйно
    Много е хубаво, толкова е позитивен финала...
    А сега съм така - "и усмихна се като момиче, преживяло насън любовта!"

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...