19.01.2013 г., 18:45

С котешки стъпки

730 0 1

 

 

                           Мръсни облаци стелят се ниско

                           над полета и хълмове сиви

                           хоризонта е толкова близко,

                           а дърветата някак трънливи...

 

                           Безутешно накацали птици

                           се оглеждат за свойте гнезда

                           и погалват със мокри ресници

                           оголялата зимна бреза...

 

                           Ала все пак, в мъглата, на края

                           малка точица слънце блести

                           и закратко в небето извая

                           топли, перести, бели бразди!

 

                           Едно нежно и плахо кокиче

                           възхитено разтвори листа

                           и усмихна се като момиче,

                           преживяло насън любовта!

 

                           Не унивай! Със котешки стъпки

                           ще пристигне след ден пролетта,

                           ще събуди последните пъпки,

                              не унивай, готов е света!  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Все едно изкачих някаква стълбичка- от първото тъмно и мрачно стъпало, до последното светло и сияйно
    Много е хубаво, толкова е позитивен финала...
    А сега съм така - "и усмихна се като момиче, преживяло насън любовта!"

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...