Мръсни облаци стелят се ниско

                           над полета и хълмове сиви

                           хоризонта е толкова близко,

                           а дърветата някак трънливи...

                           Безутешно накацали птици

                           се оглеждат за свойте гнезда

                           и погалват със мокри ресници

                           оголялата зимна бреза...

                           Ала все пак, в мъглата, на края

                           малка точица слънце блести

                           и закратко в небето извая

                           топли, перести, бели бразди!

                           Едно нежно и плахо кокиче

                           възхитено разтвори листа

                           и усмихна се като момиче,

                           преживяло насън любовта!

                           Не унивай! Със котешки стъпки

                           ще пристигне след ден пролетта,

                           ще събуди последните пъпки,

                              не унивай, готов е света!