19 янв. 2013 г., 18:45

С котешки стъпки

740 0 1

 

 

                           Мръсни облаци стелят се ниско

                           над полета и хълмове сиви

                           хоризонта е толкова близко,

                           а дърветата някак трънливи...

 

                           Безутешно накацали птици

                           се оглеждат за свойте гнезда

                           и погалват със мокри ресници

                           оголялата зимна бреза...

 

                           Ала все пак, в мъглата, на края

                           малка точица слънце блести

                           и закратко в небето извая

                           топли, перести, бели бразди!

 

                           Едно нежно и плахо кокиче

                           възхитено разтвори листа

                           и усмихна се като момиче,

                           преживяло насън любовта!

 

                           Не унивай! Със котешки стъпки

                           ще пристигне след ден пролетта,

                           ще събуди последните пъпки,

                              не унивай, готов е света!  

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Все едно изкачих някаква стълбичка- от първото тъмно и мрачно стъпало, до последното светло и сияйно
    Много е хубаво, толкова е позитивен финала...
    А сега съм така - "и усмихна се като момиче, преживяло насън любовта!"

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...