19 янв. 2013 г., 18:45

С котешки стъпки

733 0 1

 

 

                           Мръсни облаци стелят се ниско

                           над полета и хълмове сиви

                           хоризонта е толкова близко,

                           а дърветата някак трънливи...

 

                           Безутешно накацали птици

                           се оглеждат за свойте гнезда

                           и погалват със мокри ресници

                           оголялата зимна бреза...

 

                           Ала все пак, в мъглата, на края

                           малка точица слънце блести

                           и закратко в небето извая

                           топли, перести, бели бразди!

 

                           Едно нежно и плахо кокиче

                           възхитено разтвори листа

                           и усмихна се като момиче,

                           преживяло насън любовта!

 

                           Не унивай! Със котешки стъпки

                           ще пристигне след ден пролетта,

                           ще събуди последните пъпки,

                              не унивай, готов е света!  

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Все едно изкачих някаква стълбичка- от първото тъмно и мрачно стъпало, до последното светло и сияйно
    Много е хубаво, толкова е позитивен финала...
    А сега съм така - "и усмихна се като момиче, преживяло насън любовта!"

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...