Понякога ме дострашава
във тъмната и празна стая,
не те намирам и тревожна...
изглежда сякаш невъзможно е
да те докосна!
Понякога ми става хладно,
студено чак и тръпки ме побиват.
Сама разбирам, че тогава
без теб не мога да остана!
Понякога се крия да поплача,
отричам всичко,
всичко без остатък!
Но видя ли в очите ти
усмивка...
в обятията ти
с любов
утихвам!
© Антоанета Палева Todos los derechos reservados