anynnya (Антоанета Палева)
5

31 янв. 2012 г., 09:22

С любов...

Поэзия

1.2K 0 0

Понякога ме дострашава

във тъмната и празна стая,

не те намирам и тревожна...

изглежда сякаш невъзможно е

да те докосна!

Понякога ми става хладно,

студено чак и тръпки ме побиват.

Сама разбирам, че тогава

без теб не мога да остана!

Понякога се крия да поплача,

отричам всичко,

всичко без остатък!

Но видя ли в очите ти

усмивка...

в обятията ти

с любов

утихвам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....