Понякога ме дострашава
във тъмната и празна стая,
не те намирам и тревожна...
изглежда сякаш невъзможно е
да те докосна!
Понякога ми става хладно,
студено чак и тръпки ме побиват.
Сама разбирам, че тогава
без теб не мога да остана!
Понякога се крия да поплача,
отричам всичко,
всичко без остатък!
Но видя ли в очите ти
усмивка...
в обятията ти
с любов
утихвам!
© Антоанета Палева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
