7 nov 2021, 16:23

С малки крачки

  Poesía
626 0 0

Движи се с малки крачки! Не гледай надалеч!

Какво ще дойде утре не е на дневна реч.

Сготви си топла супа, чиниите измий,

пуловер изплети си, прахът в душа изтрий

В рохката земя дръвчето засади!

А полските цветя във ваза постави!

А вечер под звездите, под лунния пейзаж

послушай ти щурците на вместо техен страж.

Върви полека, плавно, не бързай в своя ход.

Почивай от несрета - пред теб е цял живот.

Хвани ръка любима! Дай ласка на дете!

Духът израства с обич под синьото небе.

Усмихвай всеки ден! Хвали го с награда!

За тялото си в плен, дарявай куп наслада!

Върви със своите крачки и изборът цени,

каквото дойде утре спокойно го срещни.

Ключът е в тишината, ключалката-мигът,

увереност дарѝ си и следвай своя Път!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...