7.11.2021 г., 16:23

С малки крачки

620 0 0

Движи се с малки крачки! Не гледай надалеч!

Какво ще дойде утре не е на дневна реч.

Сготви си топла супа, чиниите измий,

пуловер изплети си, прахът в душа изтрий

В рохката земя дръвчето засади!

А полските цветя във ваза постави!

А вечер под звездите, под лунния пейзаж

послушай ти щурците на вместо техен страж.

Върви полека, плавно, не бързай в своя ход.

Почивай от несрета - пред теб е цял живот.

Хвани ръка любима! Дай ласка на дете!

Духът израства с обич под синьото небе.

Усмихвай всеки ден! Хвали го с награда!

За тялото си в плен, дарявай куп наслада!

Върви със своите крачки и изборът цени,

каквото дойде утре спокойно го срещни.

Ключът е в тишината, ключалката-мигът,

увереност дарѝ си и следвай своя Път!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...