19 mar 2018, 10:47

С мисъл за мислите 

  Poesía » Filosófica
361 3 4

Те, мислите са в примка ме обвили
минават дни, усещам се в каторга,
и мен са сякаш вътрешно пленили
във възли на прогаряща ме болка.

 

Те, мислите са буре със барут,
задействам ли ги, може да избухна
във сълзи, плач, би трябвало напук
да бъда силна, нетрепваща и глуха.

 

Те, мислите във миг се прередиха
най-черните преобразувах в светлина
и от това се нови стихове родиха
не, няма в мен ни капчица злина.

© Виктория Тасева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Както е казано -- всичко е в главата ни...От нас зависи, как ще насочим мислите си и в какво ще ги превърнем...Поздрави, Вики!
  • Благодаря ти, Влади! Поздрави! Благодаря ти, Георги!
  • Хубаво...
  • Прекрасно стихотворение! Нежен стон, откъснат от душата и претворен в чувствена поезия. Поздравления, Виктория! Поставям в любими.
Propuestas
: ??:??