С мисъл за мислите
Те, мислите са в примка ме обвили
минават дни, усещам се в каторга,
и мен са сякаш вътрешно пленили
във възли на прогаряща ме болка.
Те, мислите са буре със барут,
задействам ли ги, може да избухна
във сълзи, плач, би трябвало напук
да бъда силна, нетрепваща и глуха.
Те, мислите във миг се прередиха
най-черните преобразувах в светлина
и от това се нови стихове родиха
не, няма в мен ни капчица злина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виктория Тасева Todos los derechos reservados
