Миранда (Виктория Тасева)
167 636
19.03.2018 г., 10:47 ч.

С мисъл за мислите 

  Поезия » Философска
357 3 4

Те, мислите са в примка ме обвили
минават дни, усещам се в каторга,
и мен са сякаш вътрешно пленили
във възли на прогаряща ме болка.

 

Те, мислите са буре със барут,
задействам ли ги, може да избухна
във сълзи, плач, би трябвало напук
да бъда силна, нетрепваща и глуха.

 

Те, мислите във миг се прередиха
най-черните преобразувах в светлина
и от това се нови стихове родиха
не, няма в мен ни капчица злина.

© Виктория Тасева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Както е казано -- всичко е в главата ни...От нас зависи, как ще насочим мислите си и в какво ще ги превърнем...Поздрави, Вики!
  • Благодаря ти, Влади! Поздрави! Благодаря ти, Георги!
  • Хубаво...
  • Прекрасно стихотворение! Нежен стон, откъснат от душата и претворен в чувствена поезия. Поздравления, Виктория! Поставям в любими.
Предложения
: ??:??