19 мар. 2018 г., 10:47

С мисъл за мислите 

  Поэзия » Философская
359 3 4

Те, мислите са в примка ме обвили
минават дни, усещам се в каторга,
и мен са сякаш вътрешно пленили
във възли на прогаряща ме болка.

 

Те, мислите са буре със барут,
задействам ли ги, може да избухна
във сълзи, плач, би трябвало напук
да бъда силна, нетрепваща и глуха.

 

Те, мислите във миг се прередиха
най-черните преобразувах в светлина
и от това се нови стихове родиха
не, няма в мен ни капчица злина.

© Виктория Тасева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Както е казано -- всичко е в главата ни...От нас зависи, как ще насочим мислите си и в какво ще ги превърнем...Поздрави, Вики!
  • Благодаря ти, Влади! Поздрави! Благодаря ти, Георги!
  • Хубаво...
  • Прекрасно стихотворение! Нежен стон, откъснат от душата и претворен в чувствена поезия. Поздравления, Виктория! Поставям в любими.
Предложения
: ??:??