Те, мислите са в примка ме обвили
минават дни, усещам се в каторга,
и мен са сякаш вътрешно пленили
във възли на прогаряща ме болка.
Те, мислите са буре със барут,
задействам ли ги, може да избухна
във сълзи, плач, би трябвало напук
да бъда силна, нетрепваща и глуха.
Те, мислите във миг се прередиха
най-черните преобразувах в светлина
и от това се нови стихове родиха
не, няма в мен ни капчица злина.
© Виктория Тасева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
