21 oct 2009, 13:27

С музата 

  Poesía
825 0 14

Щом чувам тишината 

среднощна на града,

на пръсти влизам в храма

на моята душа.

 

Смирено коленича

с наведена глава,

пред Музата крилата,

даряваща стиха.

 

В краката ù полагам

препълнено сърце, 

бял лист и химикалка

поемам във ръце.

 

Там Музата ми шепне

отмерени слова

и стихове се раждат

под моята ръка!

© Ракина Радева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??