Oct 21, 2009, 1:27 PM

С музата 

  Poetry
824 0 14

Щом чувам тишината 

среднощна на града,

на пръсти влизам в храма

на моята душа.

 

Смирено коленича

с наведена глава,

пред Музата крилата,

даряваща стиха.

 

В краката ù полагам

препълнено сърце, 

бял лист и химикалка

поемам във ръце.

 

Там Музата ми шепне

отмерени слова

и стихове се раждат

под моята ръка!

© Ракина Радева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??